Според съвременните физични теории взаимодействията се осъществяват чрез посредници - специални частици, наречените бозони.

Електромагнитните взаимодействия се осъществяват чрез фотони, които са носители на електромагнитното взаимодействие. Взаимодействащите частици непрекъснато обменят фотони, поради което взаимно се привличат и отблъскват. Тези фотони се наричат виртуални, защото не съществуват самостоятелно, а са неразривно свързани с взаимодействащите частици и изпълняват само ролята на посредник между тях. При определени условия обаче фотоните стават самостоятелни частици. Веднъж излъчени фотоните съществуват независимо от своя източник.

Силното взаимодействие между кварките се осъществява чрез глуони. Подобно на фотоните, глуоните са частици, които нямат маса на покой. Кварките в протоните и неутроните обменят глуони, които ги слепват в една здраво свързана система.

Носителите на слабото взаимодействие , т.нар. W и Z частици, са открити експериментално на ускорителя в Женева при изследване ударите между протони и антипротони с голяма кинетична енергия. За разлика от фотоните и глуоните, те са “тежки” частици – масата им е 100 пъти по-голяма от масата на протона. Един от проблемите на съвременната физика е да обясни защо фотоните нямат маса на покой, а масите W и Z частиците са толкова големи. Това важно различие между носителите на електромагнитното и слабото взаимодействие е причината при ниски енергии тези взаимодействия ясно да се разграничават. При свръхвисоки енергии обаче различията между тях изчезват и двете взаимодействия се обединяват в т. нар. електрослабо взаимодействие.

Гравитационното взаимодействие се осъществава посредством квантите на гравитационното поле, наречени гравитони. Те са безмасови частици, които все още не са получени експериментално.