Какви са главните части на един детектор?

Детекторите са разделени на поддетектори. Съществуват три категории поддетектори:

Те показват пътищата на електрично заредените частици чрез следите, които са оставили като йонизират вещество. В магнитно поле те могат да бъдат използвани за измерване на радиуса на траекторията на движение на частиците, а от тук и тяхната кинетична енергия. Това може да помогне за идентифициране на частицата.

Вертекс детектор е пример за проследяващо устройство, позиционирано близо до точката на взаимодействие, с достатъчно висока резолюционна способност.

Мюоновите камери са пример за проследяващи устройства, намиращи се в по-външните слоеве на детектора. Тяхна задача е да откриват мюони, единствените частици, които могат да преминават метри през плътен материал.

Това са устройства, които „спират” частиците и измерват количеството енергия, която се освобождава. Калориметрите са основния метод за идентифициране на неутрални частици като фотони и неутрони. Въпреки, че не са видими на детекторите, те се разкриват по енергията, която отделят в калориметрите. Има два основни типа калориметри:

Te разпознавaт частиците, кaто използват различни способи, за да идентифицират вида им. Има два метода за разпознаване взависимост от радиацията, излъчвана от заредените частици. Ако частицата излъчва:

... радиацията на Червенков, то при движението си тя излъчва протони под специфичен ъгъл, който зависи от скоростта и. Следователно при комбинирано измерване на кинетичната енергия и скоростта на частицата, може да се определи масата и от там да се идентифицира частицата.

... преходна радиация, то когато премине през границата на материали с различни електрични свойства, тя излъчва радиация пропорционална на нейната енергия. Това позволява типовете частици да бъдат разграничени.