Източник на частици — от тук се взимат частиците, които ще бъдат ускорени. Те могат да бъдат електрони, протони, позитрони, йони, ядра на тежки елементи и др.
Медна тръба — в нея се движат ускорените частици. Тръбата е медна, защото медта е много добър електромагнитен проводник. При големите ускорители тези тръби са дълги километри.
Клистрони — генератори на микровълни, само че милион пъти по-мощни от тези в микровълновите печки. Разположени са на равни интервали по дължината на ускорителя. Микровълните ускоряват частиците в медните тръби.
Електромагнити — магнитите не позволяват на снопа частици да се разпръсне.
Мишени — те варират според вида на експеримента.
Детектори — това са едни от най-важните елементи в ускорителя. Те "виждат" новообразуваните частици и радиацията, излъчена при сблъсък. Някои детектори са с втечнен газ, други с наситени газови изпарения, трети са твърди.
Вакуумни системи — в ускорителите трябва да се поддържа дълбок вакуум по две причини: за да се предотврати образуването на искри от микровълните и за да се ограничи загубата на енергия от нежелани сблъсъци с "атмосферни" частици.
Охлаждащи системи — необходими са, защото медните тръби се нагряват много силно и има опасност да се стопят. Другата опасност е да не се разширят.
Компютърни системи — те контролират всички процеси в ускорителя. Често тези компютри са оборудвани с най-бързите процесори, много големи количества памет и са свързани в големи мрежи.
Предпазни щитове — при сблъсъци на частици се освобождава много енергия, предимно под формата на рентгенови и гама-лъчи. Тази радиация е много опасна, поради което ускорителите са дълбоко под земята и са облечени в кожуси от стоманобетон. Когато работят, там не се допускат хора. Нивото на радиационния фон се следи постоянно.
Захранваща система — ускорителите консумират много електроенергия. Често те са вързани към електроразпределителната мрежа, но понякога имат собствени генератори.
Пръстени за съхранение — понеже ускоряването на поток от частици е трудна задача, често ускорените вече частици се прибират в отделен пръстен (умалено копие на основния пръстен), където се поддържа скоростта им.